« Мариам »
« стих-42 »
إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ يَا أَبَتِ لِمَ تَعْبُدُ مَا لَا يَسْمَعُ وَلَا يُبْصِرُ وَلَا يُغْنِي عَنكَ شَيْئًا
българската транслитерация: Из калe ли eбихи, я eбeти лимe тa’буду ма ля йeсмaу уe ля юбсъру уe ля югни aнкe шeй’а(шeй’eн).
Когато каза на баща си: “О, татко мой, защо служиш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо?
