18/ал-Кахф-1: Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата (Корана) и не стори в нея изопачение.

18/ал-Кахф-2: (Низпослан бе Коранът) като Книга, която до последния ден да бъде предупреждение за сурово мъчение, а за онези които вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) – да бъде благовещение, че за тях ще е най-хубавата награта.

18/ал-Кахф-3: Там те ще останат вечно.

18/ал-Кахф-4: И (Коранът) предупреждава онези, които казват: “Аллах се сдоби със син.”

18/ал-Кахф-5: Нито те имат знание за това, нито предците им. Голяма дума излиза от устата им. Те като (говорят), изричат само лъжи.

18/ал-Кахф-6: В такъв случай, ако те не вярват в тези слова (които са в Корана), не погубвай себе си от скръб по тях.

18/ал-Кахф-7: Ние сторихме това, което е на земята, да е нейна украса, за да ги изпитаме кой от тях ще е по-добър по деяние.

18/ал-Кахф-8: И ще превърнем Ние това, което е на нея, в безплодна пръст.

18/ал-Кахф-9: Нима смяташ, че разказът за хората от пещерата и ар-Раким е едно от Нашите странни знамения?

18/ал-Кахф-10: Когато младежите се приютиха в пещерата и рекоха: “Господи наш, дай ни милосърдие от Теб и определи за нас учител (един от нас да е напътстващ за твоите повели)!”

18/ал-Кахф-11: И ги оставихме да спят, легнали на една страна, години наред.

18/ал-Кахф-12: После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са прекарали.

18/ал-Кахф-13: Разказваме ти Ние вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и така още повече ги напътихме.

18/ал-Кахф-14: И укрепихме сърцата им, когато се изправиха и казаха: “Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог, освен Него. Иначе ще сме изрекли лъжа.

18/ал-Кахф-15: Тези хора от нашия народ приеха други богове, освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”

18/ал-Кахф-16: “Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат, вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще ви даде от Своята милост и ще ви подкрепи (улесни) във вашето дело.”

18/ал-Кахф-17: И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва към Себе Си, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него учител-покровител (водител, който се е усъвършенствал и му е позволено да поучава, усъвършенства и другите), който да го води.

18/ал-Кахф-18: И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Ако беше ги съзрял (видял) отблизо, щеше да се отвърнеш от тях в бяг и щеше да се изпълниш с ужас (със страх).

18/ал-Кахф-19: И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете един от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого!

18/ал-Кахф-20: Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.”

18/ал-Кахф-21: Така осведомихме (хората) за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато (хората) заспориха помежду си за тях, едни рекоха: “Постройте над тях постройка! Техният Господ най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!”

18/ал-Кахф-22: В догадка за неведомото ще кажат (без да знаят): “Трима са, четвъртото е кучето им.”. (А други) ще кажат: “Петима са, шестото е кучето им.” А някои ще кажат: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи им: “Моят Господ най-добре знае техния брой. Те не знаят, освен малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого!

18/ал-Кахф-23: И за нищо не казвай: “Аз непременно ще го направя утре.”

18/ал-Кахф-24: А кажи: „Ще го направя, само ако Аллах пожелае.” И когато забравиш, споменавай своя Господ и кажи: “Надявам се моят Господ да ме напъти към по- високо съвършенство!”

18/ал-Кахф-25: И прекарали в пещерата си триста години и още девет.

18/ал-Кахф-26: Кажи им: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е неведомото на небесата и на земята. Най- добре Той вижда и чува това (неведомото)! Нямат те друг покровител, освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.”

18/ал-Кахф-27: И чети онова, което ти бе разкрито от Книгата на твоя Господ! Никой не ще подмени Неговите Слова и не ще намериш убежище при друг, освен при Него.

18/ал-Кахф-28: И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, а той следва страстите си, и делото му е пагубно!

18/ал-Кахф-29: И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който иска да вярва, а който иска да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!

18/ал-Кахф-30: Които вярват (желаят приживе да отдадат духа си на Аллах) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душата), ­Ние не ще погубим наградата на благодеятелните.

18/ал-Кахф-31: За тези са градините на Адн, сред които реки текат. Ще носят там ­ гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от коприна и брокат, облегнати там на престоли. Колко хубаво е за въздаяние и колко прекрасно място е там за отсядане!

18/ал-Кахф-32: И им дай пример с двамата мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви.

18/ал-Кахф-33: И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете.

18/ал-Кахф-34: И имаше той богатство, и каза на своя другар: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора (в семейството)!”

18/ал-Кахф-35: И влезе в своята градина, угнетявайки себе си и си каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне.

18/ал-Кахф-36: И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Господ, там ще имам по-добро място за връщане, отколкото тук.”

18/ал-Кахф-37: Неговият другар му рече: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж?

18/ал-Кахф-38: Ала за мен Той е Аллах, моят Господ, и не съдружавам никого с моя Господ.

18/ал-Кахф-39: И въпреки, че ме виждаш с по-малко богатство и деца от теб, нямаше ли да е по-добре да кажеш: “Това е, което Аллах пожела. Няма друга сила, освен Аллах.”

18/ал-Кахф-40: „Моят Господ може да ми даде по-добра от твоята градина и да прати върху твоята напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст.

18/ал-Кахф-41: Или водата й да потъне на дъното и ти не ще си в състояние да я издириш.”

18/ал-Кахф-42: И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господ!”

18/ал-Кахф-43: И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито сам можа да се защити.

18/ал-Кахф-44: Там закрилата е от Аллах, Истинния. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек.

18/ал-Кахф-45: И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват. Аллах за всяко нещо има сила.

18/ал-Кахф-46: Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела (дела изчистващи душевните пороци) са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда.

18/ал-Кахф-47: В този Ден, ще раздвижим планините и ще видиш земята оголена, и ще ги съберем всичките, и не ще пропуснем нито един от тях.

18/ал-Кахф-48: И ще бъдат представени на твоя Господ в редици: “Ето, дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път. А твърдяхте, че Ние няма да изпълним обещаното на вас. ”

18/ал-Кахф-49: И ще бъде изложена книгата (филма на живота). Тогава ще видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: “О, горко ни!” Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да го пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Господ никого не угнетява.

18/ал-Кахф-50: И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете и не послуша повелята на своя Господ. Нима него и потомството му ще приемете за покровители, вместо Мен, а те са ваш враг? Колко лоша е за угнетителите тази замяна (Ада)!

18/ал-Кахф-51: Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите, нито приемам Аз заблуждаващите за помощници.

18/ал-Кахф-52: В Деня, когато Той (Аллах) ще каже: “Призовете онези, за които твърдяхте че са Мои съдружници!” И ще ги призоват, но (неверниците) не ще им откликнат. И ще сторим помежду им пропаст.

18/ал-Кахф-53: И щом престъпниците видят Огъня (на Ада), ще се убедят, че ще попаднат в него. И не ще намерят избавление от там.

18/ал-Кахф-54: И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. Но много от нещата човек ги оспорва.

18/ал-Кахф-55: И какво пречи на хората, когато им се яви напътствието (когато са призовани към Него), да молят своя Господ за опрощение, или трябва да ги сполети съдбата на предците им или да дойде мъчението насреща им?

18/ал-Кахф-56: Изпращаме Ние пратениците само като благовестители и предупредители. И се стремят неверниците чрез лъжата да заличат истината. И взимат на присмех Моите знамения и онова, с което бяха предупреждавани.

18/ал-Кахф-57: И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто бяха напомнени знаменията на неговия Господ, а той се отдръпна от тях и забрави какво е сторил с ръцете си преди? Ние сложихме върху сърцата им броня, за да не го разбират, а в ушите им ­ глухота. Дори да ги призовеш да се напътят към Мен, те никога няма да се напътят.

18/ал-Кахф-58: Твоят Господ, ­ Опрощаващия, Владетеля на милосърдието, ­ ако ги накажеше за онова, което са придобили, щеше да им ускори мъчението. Ала за тях има определено време и не ще намерят убежище, освен Него (Аллах).

18/ал-Кахф-59: Погубихме Ние тези селища, когато угнетяваха, и сторихме за тяхната гибел определено време.

18/ал-Кахф-60: И каза Муса (Мойсей) на своя приятел: “Не ще спра, додето не стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с (дълги) години.”

18/ал-Кахф-61: И когато стигнаха мястото, където двете се събират, забравиха своята риба и тя (рибата) пое пътя си, порейки морето.

18/ал-Кахф-62: И когато се отдалечиха (от мястото за среща), той (Мойсей) рече на младия си приятел: “Дай да похапнем! Усетихме изтощение от това наше пътуване.”

18/ал-Кахф-63: Рече (младежът): “Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя (рибата) пое път към морето.”

18/ал-Кахф-64: Рече (Муса): “Това е, каквото търсехме.” И се върнаха обратно, следвайки своите дири.

18/ал-Кахф-65: И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на (тайно) знание от Нас.

18/ал-Кахф-66: Муса му рече: “Може ли, за да се усъвършенствам, да те последвам, и да ме научиш на тайното знание дадено на теб?”

18/ал-Кахф-67: Рече (Хъзър): “Ти не ще можеш да изтърпиш заедно с мен.

18/ал-Кахф-68: И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?”

18/ал-Кахф-69: Рече (Муса) : “Ще откриеш, ако пожелае Аллах, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.”

18/ал-Кахф-70: Рече (Хъзър): “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!”

18/ал-Кахф-71: И тогава тръгнаха (на път). Когато се качиха на кораба, го проби. Рече (Муса): “Нима го проби (кораба), за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.”

18/ал-Кахф-72: Рече (Хъзър): “Нали ти казах, че не ще можеш да изтърпиш заедно с мен?”

18/ал-Кахф-73: Рече (Муса) : “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!”

18/ал-Кахф-74: И пак тръгнаха, додето срещнаха едно момче, и той (Хъзър) го уби. Рече (Муса) : “Нима ти уби един невинен без причина? Ти извърши нещо скверно.”

18/ал-Кахф-75: Рече (Хъзър): “Нали ти казах, че не ще можеш да изтърпиш заедно с мен?”

18/ал-Кахф-76: Рече (Муса) : “Ако после те попитам за нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен (за да не си с мен).”

18/ал-Кахф-77: И пак тръгнаха на път, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той (Хъзър) я изправи. (Муса) рече: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това (за свършената работа).”

18/ал-Кахф-78: Рече (Хъзър): “Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш.

18/ал-Кахф-79: Относно кораба ­ той бе на бедняци, работещи в морето, и исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб.

18/ал-Кахф-80: А относно момчето ­- родителите му бяха вярващи и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие.

18/ал-Кахф-81: И поискахме техният Господ да ги дари в замяна (на убития младеж) с по-добро и по-милосърдно.

18/ал-Кахф-82: А колкото до стената ­ тя бе на две момчета-сирачета от града и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят Господ поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от Него. А аз не по своя воля го направих (а по волята на Аллах). Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш.”

18/ал-Кахф-83: И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи им: “Ще ви известя нещо за него.”

18/ал-Кахф-84: Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо.

18/ал-Кахф-85: И (последва) пое той по един път.

18/ал-Кахф-86: Когато стигна до мястото, където залязва слънцето, видя, че то залязва в кална вода и намери там (близо до водата) хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.”

18/ал-Кахф-87: Рече (Зу-л-карнайн): “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение.

18/ал-Кахф-88: А онзи, който вярва (пожелава да срещне Лика на Аллах приживе) и върши праведни дела (изчистващи пороците от душата), негова е най-прекрасната награда и ще му отредим Нашата най-лека повеля.”

18/ал-Кахф-89: Сетне (последва) пое по друг път.

18/ал-Кахф-90: Когато стигна, където изгрява слънцето, намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.

18/ал-Кахф-91: Така Ние обгръщаме със знание всичко, което става при него.

18/ал-Кахф-92: После той пак тръгна на път.

18/ал-Кахф-93: Когато стигна между двете планини, намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово.

18/ал-Кахф-94: Рекоха: “О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж сеят развала по земята. Да ти дадем ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?”

18/ал-Кахф-95: Рече (Зу-л-Карнайн): “Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена!

18/ал-Кахф-96: Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!”

18/ал-Кахф-97: И нито ще могат да я изкатерят, нито ще могат да я пробият.

18/ал-Кахф-98: Рече (Зу-л-Карнайн): “Това е милост от моя Господ, но когато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господ е истинно.”

18/ал-Кахф-99: Тогава Ние ще оставим едни от тях да се смесят с другите хора и ще се протръби с Рога, и всички ще ги съберем.

18/ал-Кахф-100: В този Ден ще покажем Ада на неверниците. ­

18/ал-Кахф-101: Те са онези, върху чиито очи има покривало пред Моето напомняне и те не могат да чуят.

18/ал-Кахф-102: Нима неверниците смятат, че моите раби ще приемат за покровители други, освен Мен? Ние приготвихме Ада като обиталище на неверниците.

18/ал-Кахф-103: Кажи им: “Да ви известя ли за най-губещите по деяния?

18/ал-Кахф-104: Те са онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добри дела?”

18/ал-Кахф-105: Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Господ и срещата с Него (на сливането на духа с Лика приживе). Техните деяния се провалиха и не ще им отдадем тежест в Деня на възкресението.

18/ал-Кахф-106: Възмездието за тях е­ Адът, ­ защото скриваха (отхвърляха) Моите знамения и се подиграваха с тях и с Моите пратеници.

18/ал-Кахф-107: А онези, които вярват (пожелават да срещнат Лика на Аллах) и вършат праведни дела (изчистващи пороците от душата), техни ще са градините на Фирдаус.

18/ал-Кахф-108: Там ще пребивават вечно и никога не ще пожелаят да се преместят от там.

18/ал-Кахф-109: Кажи им: “Дори морето да е от мастило, за (да се записват) словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”

18/ал-Кахф-110: Кажи им: “Аз съм само човек като вас, но ми се разкрива, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата (приживе с Лика) на своя Господ, да върши праведни дела (с които да изчиства пороците от душата си) и в служенето си на своя Господ никого (и нищо) да не съдружава с Него!”

Изберете един Рецитатор да започнете да слушате на Свещения Коран.