« ал-Кахф »
« стих-86 »
حَتَّى إِذَا بَلَغَ مَغْرِبَ الشَّمْسِ وَجَدَهَا تَغْرُبُ فِي عَيْنٍ حَمِئَةٍ وَوَجَدَ عِندَهَا قَوْمًا قُلْنَا يَا ذَا الْقَرْنَيْنِ إِمَّا أَن تُعَذِّبَ وَإِمَّا أَن تَتَّخِذَ فِيهِمْ حُسْنًا
българската транслитерация: Хaтта иза бeлeгa мaгрибeш шeмси уeджeдeха тaгрубу фи aйнин хaмиeтин уe уeджeдe индeха кaума(кaумeн), кулна я зeл кaрнeйни имма eн туaззибe уe имма eн тeттeхъзe фихим хусна(хуснeн).
Когато стигна до мястото, където залязва слънцето, видя, че то залязва в кална вода и намери там (близо до водата) хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.”
