« ал-Кахф »
« стих-77 »
فَانطَلَقَا حَتَّى إِذَا أَتَيَا أَهْلَ قَرْيَةٍ اسْتَطْعَمَا أَهْلَهَا فَأَبَوْا أَن يُضَيِّفُوهُمَا فَوَجَدَا فِيهَا جِدَارًا يُرِيدُ أَنْ يَنقَضَّ فَأَقَامَهُ قَالَ لَوْ شِئْتَ لَاتَّخَذْتَ عَلَيْهِ أَجْرًا
българската транслитерация: Фeнтaлeка, хaтта иза eтeя eхлe кaрйeтин истaт’aма eхлeха фe eбeу eн юдaййифухума фe уeджeда фиха джидарeн юриду eн йeнкaддa фe eкамeх(eкамeху), калe лeу ши’тe лeттeхaзтe aлeйхи eджра(eджрeн).
И пак тръгнаха на път, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той (Хъзър) я изправи. (Муса) рече: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това (за свършената работа).”
