« ал-Кахф »
« стих-62 »
فَلَمَّا جَاوَزَا قَالَ لِفَتَاهُ آتِنَا غَدَاءنَا لَقَدْ لَقِينَا مِن سَفَرِنَا هَذَا نَصَبًا
българската транслитерация: Фe лeмма джауeза калe ли фeтаху атина гaдаeна лeкaд лeкина мин сeфeрина хаза нaсaба(нaсaбeн).
И когато се отдалечиха (от мястото за среща), той (Мойсей) рече на младия си приятел: “Дай да похапнем! Усетихме изтощение от това наше пътуване.”
