« ал-Кахф »
« стих-57 »
وَمَنْ أَظْلَمُ مِمَّن ذُكِّرَ بِآيَاتِ رَبِّهِ فَأَعْرَضَ عَنْهَا وَنَسِيَ مَا قَدَّمَتْ يَدَاهُ إِنَّا جَعَلْنَا عَلَى قُلُوبِهِمْ أَكِنَّةً أَن يَفْقَهُوهُ وَفِي آذَانِهِمْ وَقْرًا وَإِن تَدْعُهُمْ إِلَى الْهُدَى فَلَن يَهْتَدُوا إِذًا أَبَدًا
българската транслитерация: Уe мeн aзлeму миммeн зуккирe би аяти рaббихи фe a’рaдa aнха уe нeсийe ма кaддeмeт йeдах(йeдаху), инна джeaлна aла кулубихим eкиннeтeн eн йeфкaхуху уe фи азанихим уaкра(уaкрeн) уe ин тeд’ухум илeл худа фe лeн йeхтeду изeн eбeда(eбeдeн).
И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто бяха напомнени знаменията на неговия Господ, а той се отдръпна от тях и забрави какво е сторил с ръцете си преди? Ние сложихме върху сърцата им броня, за да не го разбират, а в ушите им глухота. Дори да ги призовеш да се напътят към Мен, те никога няма да се напътят.
