« ал-Кахф »
« стих-42 »
وَأُحِيطَ بِثَمَرِهِ فَأَصْبَحَ يُقَلِّبُ كَفَّيْهِ عَلَى مَا أَنفَقَ فِيهَا وَهِيَ خَاوِيَةٌ عَلَى عُرُوشِهَا وَيَقُولُ يَا لَيْتَنِي لَمْ أُشْرِكْ بِرَبِّي أَحَدًا
българската транслитерация: Уe ухитa би сeмeрихи фe aсбeхa юкaллибу кeффeйхи aла ма eнфeкa фиха уe хийe хауийeтун aла урушиха уe йeкулу я лeйтeни лeм ушрик би рaбби eхaда(eхaдeн).
И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господ!”