« ал-Кахф »
« стих-31 »
أُوْلَئِكَ لَهُمْ جَنَّاتُ عَدْنٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهِمُ الْأَنْهَارُ يُحَلَّوْنَ فِيهَا مِنْ أَسَاوِرَ مِن ذَهَبٍ وَيَلْبَسُونَ ثِيَابًا خُضْرًا مِّن سُندُسٍ وَإِسْتَبْرَقٍ مُّتَّكِئِينَ فِيهَا عَلَى الْأَرَائِكِ نِعْمَ الثَّوَابُ وَحَسُنَتْ مُرْتَفَقًا
българската транслитерация: Улаикe лeхум джeннату aднин тeджри мин тaхтихимул eнхaру юхaллeунe фиха мин eсауирe мин зeхeбин уe йeлбeсунe сиябeн худрeн мин сундусин уe истeбрeкън муттeкиинe фиха aлeл eраик(eраики), ни'мeс сeуаб(сeуабу), уe хaсунeт муртeфeка(муртeфeкaн).
За тези са градините на Адн, сред които реки текат. Ще носят там гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от коприна и брокат, облегнати там на престоли. Колко хубаво е за въздаяние и колко прекрасно място е там за отсядане!
