« ал-Исра »
« стих-97 »
وَمَن يَهْدِ اللّهُ فَهُوَ الْمُهْتَدِ وَمَن يُضْلِلْ فَلَن تَجِدَ لَهُمْ أَوْلِيَاء مِن دُونِهِ وَنَحْشُرُهُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ عَلَى وُجُوهِهِمْ عُمْيًا وَبُكْمًا وَصُمًّا مَّأْوَاهُمْ جَهَنَّمُ كُلَّمَا خَبَتْ زِدْنَاهُمْ سَعِيرًا
българската транслитерация: Уe мeн йeхдиллаху фe хууeл мухтeд(мухтeди), уe мeн юдлил фe лeн тeджидe лeхум eулияe мин дуних(дунихи), уe нaхшурухум йeумeл къямeти aла ууджухихим умйeн уe букмeн уe сумма(суммeн), мe’уахум джeхeннeм(джeхeннeму), куллeма хaбeт зиднахум сaира(сaирeн).
Когото Аллах срещне със Себе Си, той е напътен, а когото остави в заблуда не ще намериш за тях защитници, освен Него. И ще ги съберем в Деня на възкресението по слепи очи , неми и глухи. Мястото им е Адът. Всякога, щом погасне, ще им добавяме пламъци.
