« ал-Исра »
« стих-60 »
وَإِذْ قُلْنَا لَكَ إِنَّ رَبَّكَ أَحَاطَ بِالنَّاسِ وَمَا جَعَلْنَا الرُّؤيَا الَّتِي أَرَيْنَاكَ إِلاَّ فِتْنَةً لِّلنَّاسِ وَالشَّجَرَةَ الْمَلْعُونَةَ فِي القُرْآنِ وَنُخَوِّفُهُمْ فَمَا يَزِيدُهُمْ إِلاَّ طُغْيَانًا كَبِيرًا
българската транслитерация: Уe из кулна лeкe иннe рaббeкe eхатa бин нас(наси), уe ма джeaлнeр ру’яллeти eрeйнакe илла фитнeтeн лин наси уeш шeджeрeтeл мeл’унeтe фил кур’ан(кур’ани), уe нухaууифухум фe ма йeзидухум илла тугянeн кeбира(кeбирeн).
И ти казахме: “Твоят Господ обгражда (с благодатта и знанието си) хората.” И сторихме видението, което ти показахме, и прокълнатото дърво в Корана, само за изпитание на хората. И ги заплашваме, но това само им надбавя да престъпват вповече.
