« ал-Исра »
« стих-15 »
مَّنِ اهْتَدَى فَإِنَّمَا يَهْتَدي لِنَفْسِهِ وَمَن ضَلَّ فَإِنَّمَا يَضِلُّ عَلَيْهَا وَلاَ تَزِرُ وَازِرَةٌ وِزْرَ أُخْرَى وَمَا كُنَّا مُعَذِّبِينَ حَتَّى نَبْعَثَ رَسُولاً
българската транслитерация: Мeнихтeда фe иннeма йeхтeди ли нeфсих(нeфсихи), уe мeн дaллe фe иннeма ядъллу aлeйха, уe ля тeзиру уазирeтун уизрe ухра, уe ма кунна муaззибинe хaтта нeб’aсe рeсула(рeсулeн).
Който се е напътил и е срещнал Лика, само за своята душа (пречиствайки пороците от нея) се напътва и Го среща. А който е в заблуда, то тя му е върху самия него. Никой натоварен, не ще носи товара (греха) на друг. И не сме наказвали, без да сме пратили пратеник преди това.
