« ан-Нахл »
« стих-76 »
وَضَرَبَ اللّهُ مَثَلاً رَّجُلَيْنِ أَحَدُهُمَا أَبْكَمُ لاَ يَقْدِرُ عَلَىَ شَيْءٍ وَهُوَ كَلٌّ عَلَى مَوْلاهُ أَيْنَمَا يُوَجِّههُّ لاَ يَأْتِ بِخَيْرٍ هَلْ يَسْتَوِي هُوَ وَمَن يَأْمُرُ بِالْعَدْلِ وَهُوَ عَلَى صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ
българската транслитерация: Уe дaрaбaллаху мeсeлeн рaджулeйни eхaдухума eбкeму ля якдиру aла шeй’ин уe хууe кeллун aла мeулаху eйнeма юуeджджихху ля йe’ти би хaйр(хaйрин), хeл йeстeуи хууe уe мeн йe’муру бил aдли уe хууe aла съратън мустaким(мустaкимин).
И дава Аллах пример с двама мъже, единият е ням, неспособен на нищо и е бреме за своя господар. Където и да го прати, той не носи добро. Нима те са равни, този и онзи, който повелява справедливост и е на правия път?
