« ан-Нахл »
« стих-61 »
وَلَوْ يُؤَاخِذُ اللّهُ النَّاسَ بِظُلْمِهِم مَّا تَرَكَ عَلَيْهَا مِن دَآبَّةٍ وَلَكِن يُؤَخِّرُهُمْ إلَى أَجَلٍ مُّسَمًّى فَإِذَا جَاء أَجَلُهُمْ لاَ يَسْتَأْخِرُونَ سَاعَةً وَلاَ يَسْتَقْدِمُونَ
българската транслитерация: Уe лeу юахъзуллахун насe би зулмихим ма тeрeкe aлeйха мин даббeтин уe лакин юaххърухум ила eджeлин мусeмма(мусeммeн), фe иза джаe eджeлухум ля йeстe’хърунe саaтeн уe ля йeстaкдимун(йeстaкдимунe).
И ако Аллах наказваше хората за техния гнет, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала Той ги забавя за определен срок. И щом срокът им настъпи, с миг дори не ще го забавят, нито ще го изпреварят.
