« ан-Нахл »
« стих-35 »
وَقَالَ الَّذِينَ أَشْرَكُواْ لَوْ شَاء اللّهُ مَا عَبَدْنَا مِن دُونِهِ مِن شَيْءٍ نَّحْنُ وَلا آبَاؤُنَا وَلاَ حَرَّمْنَا مِن دُونِهِ مِن شَيْءٍ كَذَلِكَ فَعَلَ الَّذِينَ مِن قَبْلِهِمْ فَهَلْ عَلَى الرُّسُلِ إِلاَّ الْبَلاغُ الْمُبِينُ
българската транслитерация: Уe калeллeзинe eшрeку лeу шаaллаху ма aбeдна мин дунихи мин шeй’ин нaхну уe ля абауна уe ля хaррeмна мин дунихи мин шeй’(шeй’ин), кeзаликe фe aлeллeзинe мин кaблихим, фe хeл aлeр русули иллeл бeлагул мубин(мубину).
И рекоха съдружаващите: “Ако Аллах пожелаеше, нито ние, нито бащите ни нямаше да служим на нищо друго, освен на Него и нямаше да възбраним нищо, освен Неговата повеля. Така постъпиха и онези преди тях. А нима пратениците имат друг дълг, освен ясното послание?
