« ан-Нахл »
« стих-112 »
وَضَرَبَ اللّهُ مَثَلاً قَرْيَةً كَانَتْ آمِنَةً مُّطْمَئِنَّةً يَأْتِيهَا رِزْقُهَا رَغَدًا مِّن كُلِّ مَكَانٍ فَكَفَرَتْ بِأَنْعُمِ اللّهِ فَأَذَاقَهَا اللّهُ لِبَاسَ الْجُوعِ وَالْخَوْفِ بِمَا كَانُواْ يَصْنَعُونَ
българската транслитерация: Уe дaрaбaллаху мeсeлeн кaрйeтeн канeт аминeтeн мутмaиннeтeн йe’тиха ръзкуха рaгaдeн мин кулли мeканин фe кeфeрeт би eн’умиллахи фe eзакaхaллаху либасeл джуи уeл хaуфи бима кану яснaун(яснaунe).
И Аллах дава пример с едно селище. То бе мирно, спокойно. Получаваше препитанието си отвсякъде в изобилие. Но отрече то благата на Аллах, тогава Аллах го накара да изпита одеянието на глада и страха заради онова, което (жителите му) са сторили.
