« ан-Нахл »
« стих-106 »
مَن كَفَرَ بِاللّهِ مِن بَعْدِ إيمَانِهِ إِلاَّ مَنْ أُكْرِهَ وَقَلْبُهُ مُطْمَئِنٌّ بِالإِيمَانِ وَلَكِن مَّن شَرَحَ بِالْكُفْرِ صَدْرًا فَعَلَيْهِمْ غَضَبٌ مِّنَ اللّهِ وَلَهُمْ عَذَابٌ عَظِيمٌ
българската транслитерация: Мeн кeфeрe биллахи мин бa’ди иманихи илла мeн укрихe уe кaлбуху мутмaиннун бил имани уe лакин мeн шeрeхa бил куфри сaдрaн фe aлeйхим гaдaбун минaллах(минaллахи), уe лeхум aзабун aзим(aзимун).
Освен онзи, който бива принуден, след като сърцето му се е изпълнило с вяра, който отрече Аллах, след като е повярвал (бил е напътен към Него) и разтвори гръд за неверието (усъмни се в духовния учител и отпадне, Аллах разтваря гърдите му за неверието, защото самият този човек е пожелал това), над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.
