« ан-Нахл »
« стих-103 »
وَلَقَدْ نَعْلَمُ أَنَّهُمْ يَقُولُونَ إِنَّمَا يُعَلِّمُهُ بَشَرٌ لِّسَانُ الَّذِي يُلْحِدُونَ إِلَيْهِ أَعْجَمِيٌّ وَهَذَا لِسَانٌ عَرَبِيٌّ مُّبِينٌ
българската транслитерация: Уe лeкaд нa’лeму eннeхум йeкулунe иннeма юaллимуху бeшeр(бeшeрун), лисануллeзи юлхъдунe илeйхи a’джeмийюн уe хаза лисанун aрaбийюн мубин(мубинун).
И знаем Ние, че казват: „Със сигурност някакъв човек (смъртен) го учи (на Корана).” Езикът на онзи, към когото клонят, е чуждоземен (не арабски), а този (Коран) е на ясен арабски език.
