« Ибрахим »
« стих-6 »
وَإِذْ قَالَ مُوسَى لِقَوْمِهِ اذْكُرُواْ نِعْمَةَ اللّهِ عَلَيْكُمْ إِذْ أَنجَاكُم مِّنْ آلِ فِرْعَوْنَ يَسُومُونَكُمْ سُوءَ الْعَذَابِ وَيُذَبِّحُونَ أَبْنَاءكُمْ وَيَسْتَحْيُونَ نِسَاءكُمْ وَفِي ذَلِكُم بَلاء مِّن رَّبِّكُمْ عَظِيمٌ
българската транслитерация: Уe из калe муса ли кaумихизкуру ни’мeтaллахи aлeйкум из eнджакум мин али фир’aунe йeсумунeкум суeл aзаби уe юзeббихунe eбнаeкум уe йeстaхюнe нисаeкум, уe фи заликум бeлаун мин рaббикум aзим(aзимун).
И рече Муса на своя народ: “Спомнете си благодатта на Аллах към вас, когато ви избави от хората (близките) на Фараона! Те ви причиняваха най-лошото мъчение, убиваха синовете ви и пощадяваха жените ви. В това има голямо изпитание за вас от вашия Господ.”
