« Ибрахим »
« стих-44 »
وَأَنذِرِ النَّاسَ يَوْمَ يَأْتِيهِمُ الْعَذَابُ فَيَقُولُ الَّذِينَ ظَلَمُواْ رَبَّنَا أَخِّرْنَا إِلَى أَجَلٍ قَرِيبٍ نُّجِبْ دَعْوَتَكَ وَنَتَّبِعِ الرُّسُلَ أَوَلَمْ تَكُونُواْ أَقْسَمْتُم مِّن قَبْلُ مَا لَكُم مِّن زَوَالٍ
българската транслитерация: Уe eнзирин насe йeумe йe’тихимул aзабу фe йeкулуллeзинe зaлeму рaббeна aххърна ила eджeлин кaрибин нуджиб дa’уeтeкe уe нeттeбиър русул(русулe), e уe лeм тeкуну aксeмтум мин кaблу ма лeкум мин зeуал(зeуалин).
И предупреди хората за деня, в който ще дойде при тях мъчението! Тогава угнетителите ще кажат: “Господи наш, забави ни (дай ни време) за кратък срок, та да отвърнем на Твоя зов и да последваме пратениците.” Нима и по-рано не се клехте, че не ще има край за вас?
