« Ибрахим »
« стих-22 »
وَقَالَ الشَّيْطَانُ لَمَّا قُضِيَ الأَمْرُ إِنَّ اللّهَ وَعَدَكُمْ وَعْدَ الْحَقِّ وَوَعَدتُّكُمْ فَأَخْلَفْتُكُمْ وَمَا كَانَ لِيَ عَلَيْكُم مِّن سُلْطَانٍ إِلاَّ أَن دَعَوْتُكُمْ فَاسْتَجَبْتُمْ لِي فَلاَ تَلُومُونِي وَلُومُواْ أَنفُسَكُم مَّا أَنَاْ بِمُصْرِخِكُمْ وَمَا أَنتُمْ بِمُصْرِخِيَّ إِنِّي كَفَرْتُ بِمَآ أَشْرَكْتُمُونِ مِن قَبْلُ إِنَّ الظَّالِمِينَ لَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ
българската транслитерация: Уe калeш шeйтану лeмма кудъйeл eмру иннaллахe уeaдeкум уa’дeл хaккъ уe уeaдтукум фe aхлeфтукум, уe ма канe лийe aлeйкум мин султанин илла eн дeaутукум фeстeджeбтум ли, фe ла тeлумуни уe луму eнфусeкум, ма eнe би мусрихикум уe ма eнтум би мусръхъйй(мусръхъййe), инни кeфeрту би ма eшрeктумуни мин кaбл(кaблу), иннaз залиминe лeхум aзабун eлим(eлимун).
И рече сатаната, щом делото беше отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте собствените си души! Аз не съм ваш помощник и вие не сте мои помощници. Аз и преди отхвърлих да съм ваш сътрудник.” За угнетителите има болезнено мъчение.
