« Ибрахим »
« стих-21 »
وَبَرَزُواْ لِلّهِ جَمِيعًا فَقَالَ الضُّعَفَاء لِلَّذِينَ اسْتَكْبَرُواْ إِنَّا كُنَّا لَكُمْ تَبَعًا فَهَلْ أَنتُم مُّغْنُونَ عَنَّا مِنْ عَذَابِ اللّهِ مِن شَيْءٍ قَالُواْ لَوْ هَدَانَا اللّهُ لَهَدَيْنَاكُمْ سَوَاء عَلَيْنَآ أَجَزِعْنَا أَمْ صَبَرْنَا مَا لَنَا مِن مَّحِيصٍ
българската транслитерация: Уe бeрeзу лилляхи джeмиaн фe калeд дуaфау лиллeзинeстeкбeру инна кунна лeкум тeбeaн фe хeл eнтум мугнунe aнна мин aзабиллахи мин шeй’(шeй’ин), калу лeу хeданaллаху лe хeдeйнакум, сeуаун aлeйна eджeзи’на eм сaбeрна ма лeна мин мaхис(мaхисън).
Всички излязоха пред Аллах. Тогава слабите (безсилните) рекоха на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме, сега вие ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах?” Те отвърнаха: “Ако Аллах ни беше напътил към Себе си, и ние щяхме да ви напътим към Него. Все едно е дали ще тъжим или ще търпим. За нас няма спасение.”
