« Ибрахим »
« стих-18 »
مَّثَلُ الَّذِينَ كَفَرُواْ بِرَبِّهِمْ أَعْمَالُهُمْ كَرَمَادٍ اشْتَدَّتْ بِهِ الرِّيحُ فِي يَوْمٍ عَاصِفٍ لاَّ يَقْدِرُونَ مِمَّا كَسَبُواْ عَلَى شَيْءٍ ذَلِكَ هُوَ الضَّلاَلُ الْبَعِيدُ
българската транслитерация: Мeсeлуллeзинe кeфeру би рaббихим a’малухум кe рeмадиништeддeт бихир риху фи йeумин асъф(асъфин), ла йaкдирунe мимма кeсeбу aла шeй’(шeй’ин), заликe хууeд дaлалул бaид(бaиду).
Делата на онези, които отричат своя Господ, приличат на пепел, която бурен вятър отвява. И нямат власт над нищо от онова, което са придобили. Ето това е дълбока заблуда.
