« Ибрахим »
« стих-12 »
وَمَا لَنَا أَلاَّ نَتَوَكَّلَ عَلَى اللّهِ وَقَدْ هَدَانَا سُبُلَنَا وَلَنَصْبِرَنَّ عَلَى مَا آذَيْتُمُونَا وَعَلَى اللّهِ فَلْيَتَوَكَّلِ الْمُتَوَكِّلُونَ
българската транслитерация: Уe ма лeна eлла нeтeуeккeлe aляллахи уe кaд хeдана субулeна, уe лe нaсбирeннe aла ма азeйтумуна, уe aляллахи фeл йeтeуeккeлил мутeуeккилун (мутeуeккилунe).
И ние защо да не се уповаваме на Аллах, след като ни е свързал (довел до) с нашите пътища? И ще изтърпим онова, с което ни мъчите. И уповаващите се, вече да се уповават на Аллах!
