« ар-Раад »
« стих-33 »
أَفَمَنْ هُوَ قَآئِمٌ عَلَى كُلِّ نَفْسٍ بِمَا كَسَبَتْ وَجَعَلُواْ لِلّهِ شُرَكَاء قُلْ سَمُّوهُمْ أَمْ تُنَبِّئُونَهُ بِمَا لاَ يَعْلَمُ فِي الأَرْضِ أَم بِظَاهِرٍ مِّنَ الْقَوْلِ بَلْ زُيِّنَ لِلَّذِينَ كَفَرُواْ مَكْرُهُمْ وَصُدُّواْ عَنِ السَّبِيلِ وَمَن يُضْلِلِ اللّهُ فَمَا لَهُ مِنْ هَادٍ
българската транслитерация: E фe мeн хууe каимун aла кулли нeфсин би ма кeсeбeт, уe джeaлу лилляхи шурeка’(шурeкаe), кул сeммухум, eм тунeббиунeху би ма ла йa’лeму фил aрдъ eм би захирин минeл кaул(кaули), бeл зуййинe лиллeзинe кeфeру мeкрухум уe судду aнис сeбил(сeбили), уe мeн юдлилиллаху фe ма лeху мин хад(хадин).
Нима не е Той, Който стои над придобитото от всяка душа? И отредиха те съдружници на Аллах. Кажи: “Да ги поканят (назоват с имената им и да видят, че не ще им се отвърне)! Нима вие ще Го известите с нещо, което Той не знае на земята или с явни слова?” Ала не, на неверниците лукавството им бе разкрасено и бяха отклонени от пътя (пътя на Аллах). И когото Аллах оставя в заблуда, то тогава за него няма (не ще се намери) водител (водач).
