« ар-Раад »
« стих-15 »
وَلِلّهِ يَسْجُدُ مَن فِي السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ طَوْعًا وَكَرْهًا وَظِلالُهُم بِالْغُدُوِّ وَالآصَالِ*
българската транслитерация: Уe лилляхи йeсджуду мeн фис сeмауати уeл aрдъ тaу’aн уe кeрхeн уe зилалухум бил гудуууи уeл асал(асали).
Всички, които са на земята и небесата, и сенките им, доброволно или не, се покланят на Аллах сутрин и вечер. (Сенките на физическите тела са духът и душата. Когато физическото тяло се покланя, душата също се покланя. Духът, с добродетелите си, се покланя доброволно. Но душата, заради пороците си, се покланя недоброволно, принудително. Ако човек е пожелал да достигне Аллах и се е осъществило пречистване на душата от пороците, страстите, тогава светлината, която идва от Аллах надделява и душата вече се покланя доброволно).
