12/Юсуф-1: Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на ясната (разкритата) Книга.

12/Юсуф-2: Ние го низпослахме ­като Коран на арабски, за да проумеете!

12/Юсуф-3: С откровението, което ти дадохме в този Коран Ние ти разказваме най-хубавите притчи. А преди него ти бе от нехайните.

12/Юсуф-4: Юсуф бе рекъл на баща си: “О, татко мой, наистина аз видях единадесет звезди, слънцето и луната да ми се покланят.”

12/Юсуф-5: Рече (баща му): “О, сине мой, не разказвай своето видение на братята си, за да не замислят (като им разкажеш) срещу теб коварство! Сатаната е явен враг за човека.

12/Юсуф-6: Така ще те избере твоят Господ и ще те научи да тълкуваш сънищата, и ще изпълни Своята благодат към теб, и към рода на Якуб, както я изпълни и към предците ти ­ Ибрахим и Исхак. Твоят Господ е Всезнаещ, Премъдър.”

12/Юсуф-7: В Юсуф и неговите братя има знамения (поука) за питащите.

12/Юсуф-8: Когато казаха: “Наистина Юсуф и брат му са по-любими от нас за баща ни, а ние сме една група.Наистина баща ни е в явна заблуда.

12/Юсуф-9: Убийте Юсуф (Йосиф) или го захвърлете някъде, та да ви обърне и на вас внимание баща ви (любовта на баща ви да остане за вас)! И ще станете след това праведни хора.”

12/Юсуф-10: Един от тях рече: “Не убивайте Юсуф, а го хвърлете на дъното на кладенец, ако ще вършите нещо! Ще го намери някой керван.”

12/Юсуф-11: Рекоха: “О, татко наш, защо не ни повериш (нямаш ни доверие за) Юсуф? Ние сме добронамерени към него.

12/Юсуф-12: Изпрати го с нас утре да се понаслаждава и забавлява! Непременно ще го пазим.”

12/Юсуф-13: Рече (бащата): “Наистина ще ме опечали, ако го отведете и се плаша да не го изяде вълкът, когато сте нехайни към него.”

12/Юсуф-14: Рекоха: “Как един вълк ще го изяде, като сме такава силна група, то тогава и ние ще сме от губещите.”

12/Юсуф-15: И когато го отведоха и се сговориха да го хвърлят в дъното на кладенеца, Ние (на Юсуф) му разкрихме: “Ти непременно ще ги известиш за това тяхно дело, когато не ще те познаят.”

12/Юсуф-16: И дойдоха при баща си вечерта, плачейки.

12/Юсуф-17: Рекоха: “О, татко наш, отидохме да се надбягваме и оставихме Юсуф при нашите вещи, (и по това време) вълкът го изяде. Но ти не ще ни повярваш, макар и да казваме истината.”

12/Юсуф-18: И дойдоха с лъжлива кръв по ризата му. Рече (бащата): “Да, вашите души са ви подтикнали да извършите нещо. Но най-добре (най доброто, което мога да направя) е да търпя. (Само) от Аллах може де се търси помощ за това, което описвате.”

12/Юсуф-19: Минаваха една група пътуващи (керван), и пратиха (до кладенеца) своя водоносец, и той спусна ведрото си. И рече: “О, радостна вест! Това е едно дете (момче).” И го скриха като стока за търговия. Аллах знае техните дела (това което правят) най-добре.

12/Юсуф-20: И го продадоха (Юсуф) на ниска цена, за няколко сребърници. И се отнесоха спрямо него с пренебрежение (отблъскваха го).

12/Юсуф-21: И онзи египтянин, който го купи рече на жена си: “Отнасяй се добре с него! Може да ни е от полза или (може) и да го осиновим.” Така укрепихме Юсуф на Земята, за да го научим да тълкува (думите, сънищата). Аллах надделява в Своята повеля, ала повечето хора не знаят.

12/Юсуф-22: И когато достигна зрелостта си, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните.

12/Юсуф-23: Жената, в чийто дом живееше Юсуф, рече: “Хайде ела, за теб се приготвих!”И рече (Юсуф): “Опазил ме Аллах, Той е моят Господар, на Него се уповавам! Той украси моето място за пребиваване. Не ще сполучат (не ще се отърват) угнетителите.”

12/Юсуф-24: И наистина (жената) го пожела. Ако не беше видял довода на своя Господ, и той (Юсуф) я беше пожелал. Така Ние отклонихме от него злото и покварата. Той бе от Нашите предани, пречистени раби.

12/Юсуф-25: Затичаха се и двамата към вратата и (жената) скъса ризата му (като го издърпа) отзад. И се натъкнаха на господаря (мъжа) й пред вратата. Тя (жената) рече: “Какво е възмездието за онзи, който е поискал зло за твоето семейство, освен да го затворят или пък болезнено мъчение?”

12/Юсуф-26: (Юсуф) рече: “Тя се опита да ме съблазни.” И заяви свидетел от семейството (на жената): “Ако ризата му е скъсана отпред, тя казва истината, а той лъже,

12/Юсуф-27: А ако ризата му е скъсана отзад, тя лъже, а той казва истината.”

12/Юсуф-28: И когато (съпругът на жената) видя, че ризата му е скъсана отзад, рече: “Това е от коварството ви! Голямо е вашето коварство.

12/Юсуф-29: Юсуф, обърни лице от това! А ти (жено), моли опрощение за своето прегрешение! Ти си от съгрешилите.”

12/Юсуф-30: И заговориха жените в града: “Жената на господаря (управителя) съблазнява своя млад слуга. Любовта е проникнало в сърцето и. Виждаме, че тя е в явно заблуждение.”

12/Юсуф-31: И когато чу за сплетните на (жените), тя ги покани, приготви им гощавка и ги накара да седнат, и даде им (за да обелят плодове) на всяка по един нож, и рече (на Юсуф): “Излез при тях!” И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и рекоха: “Пречист е Аллах! Това не е човек. Това е само (един) прекрасен ангел.”

12/Юсуф-32: Рече тя: “Това е онзи, за когото ме упреквахте. Аз го съблазнявах (пожелах да е с мен), а той отказа. Но ако не изпълни онова, което му заповядвам, непременно ще го затворят и ще бъде един от унизените.”

12/Юсуф-33: И каза Юсуф: “Господи, предпочитам тъмницата пред онова, към което ме канят. И ако не отклониш коварството им (на жените) от мен, ще се увлека по тях и ще съм от безразсъдните.”

12/Юсуф-34: И му се отзова неговият Господ, и отклони от него коварството им. Той е Всечуващ, Всезнаещ.

12/Юсуф-35: После им хрумна да го затворят в тъмницата за известно време, въпреки че видяха доказателствата.

12/Юсуф-36: И влязоха заедно с него в затвора двама младежи. Единият от тях рече: “Сънувах как изстисквам грозде.” А другият рече: “Сънувах как нося върху главата си хляб, от който птиците кълват. Съобщи ни тълкуването на това! Виждаме, че си от благодетелните.”

12/Юсуф-37: Юсуф каза: “Каквато и храна да получите за препитание, ще ви известя как да се тълкува, още преди да сте я получили.” То е от онова, на което ме научи моят Господ. Отхвърлих вярата на хора, които не вярват в Аллах и отричат сетния ден (отдаването на духовното тяло).

12/Юсуф-38: И последвах вярата на моите предци Ибрахим, Исхак и Якуб. Не бива да съдружаваме нищо с Аллах. Това е благодатта на Аллах към нас и към хората. Ала повечето хора са непризнателни.

12/Юсуф-39: О, мои другари в затвора, кое е по-добро - ­разни богове или Аллах, Единственият, Покоряващият (Заличаващият, Отсъждащият и винаги Печелящият)?

12/Юсуф-40: Вместо на Него, служите само на имена, които вие и предците ви сте именували. Аллах не е низпослал довод за това. Властта е само на Аллах. Той повели да служите единствено Нему. Това е eдинствената (вяра) религия (от Адем (Адам) до съдния ден), ала повечето хора не знаят.

12/Юсуф-41: О, мои другари в затвора! Единият от вас ще дава (сервира) на своя господар да пие вино (ще продължава да слугува), а другият ще бъде обесен и така птиците ще кълват от главата му. Отсъдено е делото, за което се допитахте до мен.”

12/Юсуф-42: И рече на онзи от тях, за когото знаеше, че ще бъде спасен: “Спомени за мен пред своя господар!” Но сатаната го накара да забрави да го спомене пред господаря си. И така престоя в затвора няколко години.

12/Юсуф-43: И рече царят: “Сънувах седем (на брой) охранени крави да ги изяждат седем (на брой) мършави и седем зелени (житни) класове ,а другите бяха ­изсъхнали. О, знатни хора, разяснете моето видение, ако разгадавате виденията!”

12/Юсуф-44: Рекоха: “Объркани сънища. А и ние не знаем да тълкуваме подобни сънищата.”

12/Юсуф-45: А онзи от двамата, който бе спасен, си спомни (за него) след време и рече: “Аз ще ви съобщя неговото тълкуване след време. Пратете ме!”

12/Юсуф-46: “Юсуф, о, правдиви, разтълкувай ни за седем (броя) охранени крави, които ги изяждат седем (броя) мършави и седем зелени класа, а другите ­ изсъхнали. За да се върна при хората и те да узнаят (за теб и за съня)!”

12/Юсуф-47: Рече: “Седем години ще сеете жито, както обикновено. Каквото пожънете, запазете го в класовете, освен малко (от тях) за ядене.

12/Юсуф-48: Сетне ще дойдат подир това седем (тежки) години, които ще изядат подготвеното за тях отпреди, освен малко, което ще запазите.

12/Юсуф-49: Сетне ще дойде подир това година, която ще бъде плодородна за хората и през нея ще изстискват плодове.

12/Юсуф-50: И рече царят: “Доведете ми го!” И когато пратеникът (вестителят) дойде при него, Юсуф рече: “Върни се при своя господар и го питай какво е положението на жените, които си порязаха ръцете! Моят господар познава тяхното коварство.”

12/Юсуф-51: Рече (царят): “Какво ви бе намерението, когато съблазнявахте Юсуф?” Те (жените) рекоха: “Пречист е Аллах! Не видяхме от него нищо лошо.” Жената на господаря: “Сега се разкри правдата. Аз го съблазнявах. Той говори истината.”

12/Юсуф-52: (Рече Юсуф на пратеника): “Това е, за да узнае, че не му измених (на моя господаря) тайно (когато го нямаше). Аллах възспира коварството на изменниците, дано да го узнаят.

12/Юсуф-53: И не мога аз да оневинявам (не мога да изчистя) душата си. Наистина душата повелява злото и забраненото, освен онази (душа),която моят Господ осветява, помилва. Моят Господ е Опрощаващ (обръща греховете в добрина), Милосърден (праща светлината).”

12/Юсуф-54: И рече царят: “Доведете ми го, избрах да остане при мен!” И след като разговаря с него, каза: “От днес ти си при нас доверен и осигурен с пост.”

12/Юсуф-55: Рече (Юсуф): “Отреди ми да отговарям за съкровищниците на тази земя! Несъмнено е, че знам и пазя добре.”

12/Юсуф-56: Така укрепихме Юсуф на Земята (дадохме му пост). И се настани (по земята), там, където пожела. Ние отреждаме Нашата милост, на когото пожелаем и не оставяме без възнаграждение (награда) благодетелните.

12/Юсуф-57: А наградата на сетният ден (отдаването на духа в земния живот на Аллах) е най-доброто за онези, които вярват (и желаят в земния си живот да Го достигнат). Те са богобоязливите, притежателите на таква (онези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах).

12/Юсуф-58: И дойдоха братята на Юсуф и влязоха при него. Той ги позна, а те не го познаха.

12/Юсуф-59: И когато им даде техния товар, рече: “Доведете ми вашия брат от баща ви! Не виждате ли, че аз изпълвам мярката и съм най-гостоприемният?

12/Юсуф-60: Ако не ми го доведете, то тогава недейте идва (не се доближавайте) повече при мен, и не ще има мярка за вас.”

12/Юсуф-61: Рекоха: “Ще настояваме за него пред баща му. Наистина ще го направим.”

12/Юсуф-62: И рече той на хората си (младите си приятели): “(Върнете) сложете им в техните вързопи платеното от тях, за да разберат, когато отидат обратно при семейството си, та дано се върнат обратно!”

12/Юсуф-63: И когато се върнаха при семействата си, рекоха (на бащата): “О, татко наш, забраниха ни мярката на (зърното), затова прати с нас брат ни, за да ни се даде (зърно) с мярка! Ние непременно ще го пазим.”

12/Юсуф-64: Рече (Якуб): “Нима мога да ви го поверя тъй, както ви поверих и неговия брат преди? Но Аллах е най-добрият пазител и Той е най-милосърдният от милосърдните.”

12/Юсуф-65: И когато разтвориха техния товар, откриха, че което бяха платили им е върнато. Рекоха: “О, татко наш, какво повече да желаем? Това е нашо, върнато ни е. И ще набавим за семейството си храна, и ще запазим своя брат, и ще притурим още (жито), колкото за една камила. Това е малко количество.”

12/Юсуф-66: (Якуб) рече: “Не ще го пратя с вас, докато не ми дадете обет (честна дума) пред Аллах, че непременно ще ми го върнете, освен ако бъдете обградени.” А когато му дадоха своя обет, рече: “За онова, което говорим, Аллах е свидетел.”

12/Юсуф-67: И рече: “О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!”

12/Юсуф-68: И когато влязоха от там, откъдето баща им беше повелил, нищо не ги избави (не бе от полза) от Аллах. Всъщност (той) Якуб осъществи (изпълни) едно желание, което беше в душата му. Той притежаваше знание, защото Ние го научихме, ала повечето хора не знаят.

12/Юсуф-69: И когато влязоха при Юсуф, той настани своя брат при себе си. И му прошепна: “Аз съм твоят брат. И не се опечалявай заради онова, което сториха!”

12/Юсуф-70: И когато им даде техния товар, той сложи царската чаша във вързопа на своя брат. После един глашатай прогласи на пътуващите: вие сте крадци.”

12/Юсуф-71: Когато пристъпиха към тях, казаха: “Какво сте изгубили?”

12/Юсуф-72: Рекоха: “Изгубихме бокала на царя и който го донесе, (за него) ще има товар за една камила. Аз съм негов поръчител.”

12/Юсуф-73: Рекоха: “Кълнем се в Аллах, вече узнахте, че­ не сме дошли за развала по земята и не сме крадци.”

12/Юсуф-74: Рекоха: “Какво ще е възмездието за това, ако сте лъжци?”

12/Юсуф-75: Рекоха: “Възмездието за това е онзи, в чийто вързоп се намери (загубеното), той самият ще е възмездието за това (и една година ще бъде задържан като роб). Така ние наказваме угнетителите.”

12/Юсуф-76: И започна да (търси) техните вещи преди вещите на брат си. После я извади от вещите на брат си. Така Ние подготвихме един план за Юсуф. Не можеше да вземе (да възспре) своя брат според царския закон, освен ако Аллах не пожелаеше. Въздигаме Ние по степени, когото пожелаем. А над всеки знаещ има друг, който знае повече.

12/Юсуф-77: Те рекоха: “Ако той е откраднал, и неговият брат преди бе откраднал.” И спотаи Юсуф това в себе си и не им го разкри, (каза си): “Вие сте в по-лошо положение. Аллах най-добре знае онова, което описвате.”

12/Юсуф-78: Рекоха: “О, благородни, той има много стар баща. Вземи (задръж) някой от нас вместо него! Виждаме, че наистина си от благодетелните (отдадените).”

12/Юсуф-79: Каза: “Опазил ме Аллах, да взема (задържа) друг, освен онзи, у когото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.”

12/Юсуф-80: И когато се отчаяха за него, те се отделиха да се посъветват. Големият от тях рече: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обет пред Аллах, а по-рано нарушихте обещанието си за Юсуф? Не ще напусна тази земя, докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Той е най-добрият съдник.

12/Юсуф-81: Върнете се при баща си и кажете: “О, татко наш, твоят син направи кражба. Свидетелстваме само за онова, което знаем. И не сме пазители на невидимото (и не разбрахме как стана).

12/Юсуф-82: И попитай хората от селището, в което бяхме и кервана, с който пристигнахме! Ние сме от праведните (казваме истината).”

12/Юсуф-83: Рече (Якуб): “Не, вашите души ви подтикнаха да сторите това. Но най-хубаво е да се търпи. Възможно е Аллах да ми ги доведе всички. Той е Всезнаещ, Премъдр.”

12/Юсуф-84: И се отвърна от тях, и рече: “О, как ми е жал за Юсуф!” И въпреки, че таеше (не издаваше) тъгата си, очите му го показваха (ослепяха).

12/Юсуф-85: Рекоха (синовете му): “Кълнем се в Аллах, не ще престанеш да си спомняш за Юсуф, докато не се поболееш или погубиш.”

12/Юсуф-86: Рече (Якуб): “Изплаквам своята скръб и тъга само пред Аллах и знам от Аллах (разкрива ми), каквото вие не знаете.

12/Юсуф-87: О, мои синове, идете и проучете за Юсуф и брат му, и не губете надежда за милостта на Аллах! Само неверниците (които Го отричат) губят надежда за милостта на Аллах.”

12/Юсуф-88: И когато влязоха при него, рекоха: “О,благородни, беда сполетя нас и нашето семейство. Дойдохме с нищожна стока. Напълни за нас мярката и ни дай милостиня! Аллах възнаграждава даващите милостиня.”

12/Юсуф-89: Рече (Юсуф): “Спомнихте ли си (разбрахте ли) какво направихте с Юсуф и брат му в невидението си?”

12/Юсуф-90: Рекоха: “Нима ти наистина си Юсуф?” Рече: “Аз съм Юсуф, а това е моят брат. Аллах ни облагодетелства. Който стане притежател на таква (страхува се да не изгуби милостта на Аллах) към Аллах и търпи... Аллах никога не оставя без награда благодетелните (отдадените).”

12/Юсуф-91: Рекоха: “Кълнем се в Аллах, предпочете (избра) те Аллах пред нас. Наистина съгрешихме (съзнателно извършихме грях).”

12/Юсуф-92: Рече: “Няма укор (обвинение) днес към вас. Аллах да ви опрости! Той е Най-милосърдният от милосърдните.

12/Юсуф-93: Идете с тази моя риза и я поставете върху лицето на баща ми и той пак ще започне да вижда! И доведете при мен цялото си семейство!”

12/Юсуф-94: И когато керванът потегли от (Египет), техният баща рече: “Наистина усещам уханието на Юсуф, дори да ме сметнете за оглупял.”

12/Юсуф-95: Рекоха: “Кълнем се в Аллах, ти си в старата си заблуда (причинена от мъката).”

12/Юсуф-96: И когато благовестителят дойде (с ризата на Юсуф), постави я върху лицето му и той (Якуб) отново стана зрящ. Рече: “Не ви ли казах, че знам от Аллах (Той ми разкрива), каквото вие не знаете?”

12/Юсуф-97: Рекоха братята на (Юсуф): “О, татко наш, моли се да ни бъдат опростени греховете! Ние наистина съзнателно съгрешихме.”

12/Юсуф-98: Рече: “Ще моля моя Господ да ви опрости. Той е Опрощаващ, Милосърден.”

12/Юсуф-99: И когато влязоха при Юсуф, той настани своите родители при себе си и рече: “Влезте в Египет, по волята на Аллах, в безопасност (сигурност)!”

12/Юсуф-100: И качи родителите си на трона. Наведоха се пред него с поклон. И рече Юсуф: “О, татко мой, това е тълкуването на видението ми от по-рано. Моят Господ го превърна в истина. Той ми стори добро (скрои най-хубавото за мен), когато ме извади от тъмницата и ви доведе от пустинята, след като сатаната пося вражда между мен и моите братя. Моят Господ е милостив, към когото пожелае. Той е Всезнаещ, Премъдър.

12/Юсуф-101: Господи мой, Ти ми даде власт и ме научи да тълкувам (думите, сънищата). Творецо на небесата и на земята, Ти си моят Покровител и в земния живот и в отвъдния! Прибери ме изцяло отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!”

12/Юсуф-102: Това е от вестите на невидомото, които ти разкриваме. Не беше ти при тях, когато те вземаха решение за това дело, крояха планове.

12/Юсуф-103: И повечето хора не ще повярват, дори ти много да искаш (да повярват).

12/Юсуф-104: И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне, поука за световете.

12/Юсуф-105: Има толкова много знамения (доказателства) на небесата и на земята, а те ги подминават, отвръщат се от тях (от доказателствата)!

12/Юсуф-106: И повечето от тях не вярват в Аллах, без да съдружават.

12/Юсуф-107: Нима са сигурни, че не ще ги покрие мъчение от Аллах или, че не ще им дойде часът (времето) внезапно, без да усетят?

12/Юсуф-108: Кажи: „Аз и тези, които ме следват, призоваваме към Аллах с прозорливост (проницателно, след като сме видели Аллах с душевните си очи). Това е пътят (на Аллах), към който зовем. Пречист е Аллах! И аз не съм от съдружаващите.”

12/Юсуф-109: Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата мъже, на които давахме откровения. Не ходят ли по земята? Вече да видят какъв бе краят на онези преди тях. Отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите, притежателите на таква (тези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах). Нима не проумявате?

12/Юсуф-110: Тогава, когато пратениците се отчайваха и мислеха, че са ги взели за лъжци, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, които Ние пожелаем. И не ще се отклони Нашето мъчение от престъпващите хора.

12/Юсуф-111: Несъмнено, в разказите за тях има поука за улул елбаб (хората, на които им са разкрити тайните). Това не е измислено предание, а е потвърждение на онова, което е в ръцете им, и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за вярващите хора.

Изберете един Рецитатор да започнете да слушате на Свещения Коран.