« стих-96 »
فَلَمَّا أَن جَاء الْبَشِيرُ أَلْقَاهُ عَلَى وَجْهِهِ فَارْتَدَّ بَصِيرًا قَالَ أَلَمْ أَقُل لَّكُمْ إِنِّي أَعْلَمُ مِنَ اللّهِ مَا لاَ تَعْلَمُونَ
българската транслитерация: Фe лeмма eн джаeл бeширу eлкаху aла уeджхихи фeртeддe бaсира(бaсирaн), калe e лeм eкул лeкум инни a’лeму минaллахи ма ла тa’лeмун(тa’лeмунe).
И когато благовестителят дойде (с ризата на Юсуф), постави я върху лицето му и той (Якуб) отново стана зрящ. Рече: “Не ви ли казах, че знам от Аллах (Той ми разкрива), каквото вие не знаете?”
