« стих-84 »
وَتَوَلَّى عَنْهُمْ وَقَالَ يَا أَسَفَى عَلَى يُوسُفَ وَابْيَضَّتْ عَيْنَاهُ مِنَ الْحُزْنِ فَهُوَ كَظِيمٌ
българската транслитерация: Уe тeуeлла aнхум уe калe я eсeфа aла юсуфe уeбйaддaт aйнаху минeл хузни фe хууe кeзим(кeзимун).
И се отвърна от тях, и рече: “О, как ми е жал за Юсуф!” И въпреки, че таеше (не издаваше) тъгата си, очите му го показваха (ослепяха).
