« стих-83 »
قَالَ بَلْ سَوَّلَتْ لَكُمْ أَنفُسُكُمْ أَمْرًا فَصَبْرٌ جَمِيلٌ عَسَى اللّهُ أَن يَأْتِيَنِي بِهِمْ جَمِيعًا إِنَّهُ هُوَ الْعَلِيمُ الْحَكِيمُ
българската транслитерация: Калe бeл сeууeлeт лeкум eнфусукум eмра(eмрeн), фe сaбрун джeмил(джeмилун), aсaллаху eн йe’тийeни бихим джeми’а(джeми’aн), иннeху хууeл aлимул хaким(хaкиму).
Рече (Якуб): “Не, вашите души ви подтикнаха да сторите това. Но най-хубаво е да се търпи. Възможно е Аллах да ми ги доведе всички. Той е Всезнаещ, Премъдр.”
