« стих-65 »
وَلَمَّا فَتَحُواْ مَتَاعَهُمْ وَجَدُواْ بِضَاعَتَهُمْ رُدَّتْ إِلَيْهِمْ قَالُواْ يَا أَبَانَا مَا نَبْغِي هَذِهِ بِضَاعَتُنَا رُدَّتْ إِلَيْنَا وَنَمِيرُ أَهْلَنَا وَنَحْفَظُ أَخَانَا وَنَزْدَادُ كَيْلَ بَعِيرٍ ذَلِكَ كَيْلٌ يَسِيرٌ
българската транслитерация: Уe лeмма фeтeху мeтаaхум уeджeду бидаaтeхум руддeт илeйхим, калу я eбана ма нeбги, хазихи бидаaтуна руддeт илeйна, уe нeмиру eхлeна уe нaхфaзу eхана уe нeздаду кeйлe бeир (бeирин), заликe кeйлун йeсир(йeсирун).
И когато разтвориха техния товар, откриха, че което бяха платили им е върнато. Рекоха: “О, татко наш, какво повече да желаем? Това е нашо, върнато ни е. И ще набавим за семейството си храна, и ще запазим своя брат, и ще притурим още (жито), колкото за една камила. Това е малко количество.”
