« стих-42 »
وَقَالَ لِلَّذِي ظَنَّ أَنَّهُ نَاجٍ مِّنْهُمَا اذْكُرْنِي عِندَ رَبِّكَ فَأَنسَاهُ الشَّيْطَانُ ذِكْرَ رَبِّهِ فَلَبِثَ فِي السِّجْنِ بِضْعَ سِنِينَ
българската транслитерация: Уe калe лиллeзи зaннe eннeху наджин минхумaзкурни индe рaббикe фe eнсахуш шeйтану зикрe рaббихи фe лeбисe фис сиджни бид’a синин(сининe).
И рече на онзи от тях, за когото знаеше, че ще бъде спасен: “Спомени за мен пред своя господар!” Но сатаната го накара да забрави да го спомене пред господаря си. И така престоя в затвора няколко години.
