« стих-4 »
إِذْ قَالَ يُوسُفُ لِأَبِيهِ يَا أَبتِ إِنِّي رَأَيْتُ أَحَدَ عَشَرَ كَوْكَبًا وَالشَّمْسَ وَالْقَمَرَ رَأَيْتُهُمْ لِي سَاجِدِينَ
българската транслитерация: Из калe юсуфу ли eбихи я eбeти инни рe eйту eхaдe aшeрe кeукeбeн уeш шeмсe уeл кaмeрe рe eйтухум ли саджидин(саджидинe).
Юсуф бе рекъл на баща си: “О, татко мой, наистина аз видях единадесет звезди, слънцето и луната да ми се покланят.”
