« стих-37 »
قَالَ لاَ يَأْتِيكُمَا طَعَامٌ تُرْزَقَانِهِ إِلاَّ نَبَّأْتُكُمَا بِتَأْوِيلِهِ قَبْلَ أَن يَأْتِيكُمَا ذَلِكُمَا مِمَّا عَلَّمَنِي رَبِّي إِنِّي تَرَكْتُ مِلَّةَ قَوْمٍ لاَّ يُؤْمِنُونَ بِاللّهِ وَهُم بِالآخِرَةِ هُمْ كَافِرُونَ
българската транслитерация: Калe ла йe’тикума тaамун турзeканихи илла нeббe’тукума би тe’уилихи кaблe eн йe’тийeкума, заликума мимма aллeмeни рaбби, инни тeрeкту миллeтe кaумин ла ю’минунe биллахи уe хум бил ахирeтихум кафирун(кафирунe).
Юсуф каза: “Каквато и храна да получите за препитание, ще ви известя как да се тълкува, още преди да сте я получили.” То е от онова, на което ме научи моят Господ. Отхвърлих вярата на хора, които не вярват в Аллах и отричат сетния ден (отдаването на духовното тяло).
