« стих-36 »
وَدَخَلَ مَعَهُ السِّجْنَ فَتَيَانَ قَالَ أَحَدُهُمَآ إِنِّي أَرَانِي أَعْصِرُ خَمْرًا وَقَالَ الآخَرُ إِنِّي أَرَانِي أَحْمِلُ فَوْقَ رَأْسِي خُبْزًا تَأْكُلُ الطَّيْرُ مِنْهُ نَبِّئْنَا بِتَأْوِيلِهِ إِنَّا نَرَاكَ مِنَ الْمُحْسِنِينَ
българската транслитерация: Уe дeхaлe мeaхус сиджнe фeтeян(фeтeяни), калe eхaдухума инни eрани a’съру хaмра(хaмрeн), уe калeл ахaру инни eрани aхмилу фeукa рe’си хубзeн тe’кулут тaйру минх(минху), нeбби’на би тe’уилих(тe’уилихи), инна нeракe минeл мухсинин(мухсининe).
И влязоха заедно с него в затвора двама младежи. Единият от тях рече: “Сънувах как изстисквам грозде.” А другият рече: “Сънувах как нося върху главата си хляб, от който птиците кълват. Съобщи ни тълкуването на това! Виждаме, че си от благодетелните.”
