« стих-32 »
قَالَتْ فَذَلِكُنَّ الَّذِي لُمْتُنَّنِي فِيهِ وَلَقَدْ رَاوَدتُّهُ عَن نَّفْسِهِ فَاسَتَعْصَمَ وَلَئِن لَّمْ يَفْعَلْ مَا آمُرُهُ لَيُسْجَنَنَّ وَلَيَكُونًا مِّنَ الصَّاغِرِينَ
българската транслитерация: Калeт фe заликуннeллeзи лумтуннeни фих(фихи), уe лeкaд рауeдтуху aн нeфсихи фeстa’сaм(фeстa’сaмe), уe лeин лeм йeф’aл ма амуруху лe юсджeнeннe уe лeйeкунeн минeс сагърин(сагъринe).
Рече тя: “Това е онзи, за когото ме упреквахте. Аз го съблазнявах (пожелах да е с мен), а той отказа. Но ако не изпълни онова, което му заповядвам, непременно ще го затворят и ще бъде един от унизените.”
