« стих-23 »
وَرَاوَدَتْهُ الَّتِي هُوَ فِي بَيْتِهَا عَن نَّفْسِهِ وَغَلَّقَتِ الأَبْوَابَ وَقَالَتْ هَيْتَ لَكَ قَالَ مَعَاذَ اللّهِ إِنَّهُ رَبِّي أَحْسَنَ مَثْوَايَ إِنَّهُ لاَ يُفْلِحُ الظَّالِمُونَ
българската транслитерация: Уe рауeдeтхуллeти хууe фи бeйтиха aн нeфсихи уe ğaллeкaтил eбуабe уe калeт хeйтe лeк(лeкe), калe мa азaллахи иннeху рaбби aхсeнe мeсуай(мeсуайe), иннeху ла юфлихуз залимун(залимунe).
Жената, в чийто дом живееше Юсуф, рече: “Хайде ела, за теб се приготвих!”И рече (Юсуф): “Опазил ме Аллах, Той е моят Господар, на Него се уповавам! Той украси моето място за пребиваване. Не ще сполучат (не ще се отърват) угнетителите.”
