« стих-19 »
وَجَاءتْ سَيَّارَةٌ فَأَرْسَلُواْ وَارِدَهُمْ فَأَدْلَى دَلْوَهُ قَالَ يَا بُشْرَى هَذَا غُلاَمٌ وَأَسَرُّوهُ بِضَاعَةً وَاللّهُ عَلِيمٌ بِمَا يَعْمَلُونَ
българската транслитерация: Уe джаeт сeйярeтун фe eрсeлу уаридeхум фe aдла дeлуeх(дeлуeху), калe я бушра хаза гулам(гуламун), уe eсeрруху бидаaх(бида’aтeн), уaллаху aлимун би ма йa’мeлун(йa’мeлунe).
Минаваха една група пътуващи (керван), и пратиха (до кладенеца) своя водоносец, и той спусна ведрото си. И рече: “О, радостна вест! Това е едно дете (момче).” И го скриха като стока за търговия. Аллах знае техните дела (това което правят) най-добре.
