« стих-17 »
قَالُواْ يَا أَبَانَا إِنَّا ذَهَبْنَا نَسْتَبِقُ وَتَرَكْنَا يُوسُفَ عِندَ مَتَاعِنَا فَأَكَلَهُ الذِّئْبُ وَمَا أَنتَ بِمُؤْمِنٍ لِّنَا وَلَوْ كُنَّا صَادِقِينَ
българската транслитерация: Калю я eбана инна зeхeбна нeстeбику уe тeрeкна юсуфe индe мeтаъна фe eкeлeхуз зи’бу, уe ма eнтe би му’минин лeна уe лeу кунна садикин(садикинe).
Рекоха: “О, татко наш, отидохме да се надбягваме и оставихме Юсуф при нашите вещи, (и по това време) вълкът го изяде. Но ти не ще ни повярваш, макар и да казваме истината.”
