« стих-15 »
فَلَمَّا ذَهَبُواْ بِهِ وَأَجْمَعُواْ أَن يَجْعَلُوهُ فِي غَيَابَةِ الْجُبِّ وَأَوْحَيْنَآ إِلَيْهِ لَتُنَبِّئَنَّهُم بِأَمْرِهِمْ هَذَا وَهُمْ لاَ يَشْعُرُونَ
българската транслитерация: Фe лeмма зeхeбу бихи уe eджмeу eн йeдж’aлуху фи гaябeтил джубб(джубби), уe eухaйна илeйхи лe тунeббиeннeхум би eмрихим хаза уe хум ла йeш’урун(йeш’урунe).
И когато го отведоха и се сговориха да го хвърлят в дъното на кладенеца, Ние (на Юсуф) му разкрихме: “Ти непременно ще ги известиш за това тяхно дело, когато не ще те познаят.”
