« стих-111 »
لَقَدْ كَانَ فِي قَصَصِهِمْ عِبْرَةٌ لِّأُوْلِي الأَلْبَابِ مَا كَانَ حَدِيثًا يُفْتَرَى وَلَكِن تَصْدِيقَ الَّذِي بَيْنَ يَدَيْهِ وَتَفْصِيلَ كُلَّ شَيْءٍ وَهُدًى وَرَحْمَةً لِّقَوْمٍ يُؤْمِنُونَ
българската транслитерация: Лeкaд канe фи кaсaсъхим ибрeтун ли улил eлбаб(eлбаби), ма канe хaдисeн юфтeра уe лакин тaсдикaллeзи бeйнe йeдeйхи уe тaфсилe кулли шeй’ин уe худeн уe рaхмeтeн ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Несъмнено, в разказите за тях има поука за улул елбаб (хората, на които им са разкрити тайните). Това не е измислено предание, а е потвърждение на онова, което е в ръцете им, и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за вярващите хора.
