« стих-100 »
وَرَفَعَ أَبَوَيْهِ عَلَى الْعَرْشِ وَخَرُّواْ لَهُ سُجَّدًا وَقَالَ يَا أَبَتِ هَذَا تَأْوِيلُ رُؤْيَايَ مِن قَبْلُ قَدْ جَعَلَهَا رَبِّي حَقًّا وَقَدْ أَحْسَنَ بَي إِذْ أَخْرَجَنِي مِنَ السِّجْنِ وَجَاء بِكُم مِّنَ الْبَدْوِ مِن بَعْدِ أَن نَّزغَ الشَّيْطَانُ بَيْنِي وَبَيْنَ إِخْوَتِي إِنَّ رَبِّي لَطِيفٌ لِّمَا يَشَاء إِنَّهُ هُوَ الْعَلِيمُ الْحَكِيمُ
българската транслитерация: Уe рeфea eбeуeйхи aлeл aршъ уe хaрру лeху суджджeда(суджджeдeн), уe калe я eбeти хаза тe’уилу ру’яйe мин кaблу кaд джeaлeха рaбби хaкка(хaккaн), уe кaд aхсeнe би из aхрeджeни минeс сиджни уe джаe бикум минeл бeдуи мин бa’ди eн нeзeгaш шeйтану бeйни уe бeйнe ъхуeти, иннe рaбби лaтифун лима йeша’(йeшау) иннeху хууeл aлимул хaким(хaкиму).
И качи родителите си на трона. Наведоха се пред него с поклон. И рече Юсуф: “О, татко мой, това е тълкуването на видението ми от по-рано. Моят Господ го превърна в истина. Той ми стори добро (скрои най-хубавото за мен), когато ме извади от тъмницата и ви доведе от пустинята, след като сатаната пося вражда между мен и моите братя. Моят Господ е милостив, към когото пожелае. Той е Всезнаещ, Премъдър.
