« стих-88 »
قَالَ يَا قَوْمِ أَرَأَيْتُمْ إِن كُنتُ عَلَىَ بَيِّنَةٍ مِّن رَّبِّي وَرَزَقَنِي مِنْهُ رِزْقًا حَسَنًا وَمَا أُرِيدُ أَنْ أُخَالِفَكُمْ إِلَى مَا أَنْهَاكُمْ عَنْهُ إِنْ أُرِيدُ إِلاَّ الإِصْلاَحَ مَا اسْتَطَعْتُ وَمَا تَوْفِيقِي إِلاَّ بِاللّهِ عَلَيْهِ تَوَكَّلْتُ وَإِلَيْهِ أُنِيبُ
българската транслитерация: Калe я кaуми e рeeйтум ин кунту aла бeййинeтин мин рaбби уe рeзeкaни минху ръзкaн хaсeна(хaсeнeн), уe ма уриду eн ухалифeкум ила ма eнхакум aнх(aнху), ин уриду иллeл ъслахa мeстeтa’ту, уe ма тeуфики илла биллах(биллахи), aлeйхи тeуeккeлту уe илeйхи униб(унибу).
(Шуайб) им рече: “О, народе мой, ако имам ясен знак от моя Господ и Той ме е дарил с добро препитание пак това ли е вашето виждане? Не искам да съм ви в опозиция за онова, от което ви възпирам. Искам само да ви изчистя и подобря, колкото ми стигат силите. Моят успех е само с Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам.
