« стих-81 »
قَالُواْ يَا لُوطُ إِنَّا رُسُلُ رَبِّكَ لَن يَصِلُواْ إِلَيْكَ فَأَسْرِ بِأَهْلِكَ بِقِطْعٍ مِّنَ اللَّيْلِ وَلاَ يَلْتَفِتْ مِنكُمْ أَحَدٌ إِلاَّ امْرَأَتَكَ إِنَّهُ مُصِيبُهَا مَا أَصَابَهُمْ إِنَّ مَوْعِدَهُمُ الصُّبْحُ أَلَيْسَ الصُّبْحُ بِقَرِيبٍ
българската транслитерация: Калу йa луту инна русулу рaббикe лeн йaсилу илeйкe фe eсри би eхликe би кът'ън минeл лeйли уe ла йeлтeфит минкум eхaдун иллeмрeeтeк(иллeмрeeтeкe), иннeху мусибуха ма eсабeхум, иннe мeу’ъдeхумус субх(субху), e лeйсeс субху би кaриб(кaрибин).
Рекоха (пратениците): “О, Лут, ние сме пратеници на твоя Господ. Те не ще могат да те докоснат. Тръгни през нощта със семейство си, освен жена ти. Никой (нито един от вас) да не се обърне назад (да не погледне назад), защото онова, което ще сполети тях, ще сполети и него. Имат срок до сутринта. Утрото не е ли близо?”
