« стих-78 »
وَجَاءهُ قَوْمُهُ يُهْرَعُونَ إِلَيْهِ وَمِن قَبْلُ كَانُواْ يَعْمَلُونَ السَّيِّئَاتِ قَالَ يَا قَوْمِ هَؤُلاء بَنَاتِي هُنَّ أَطْهَرُ لَكُمْ فَاتَّقُواْ اللّهَ وَلاَ تُخْزُونِ فِي ضَيْفِي أَلَيْسَ مِنكُمْ رَجُلٌ رَّشِيدٌ
българската транслитерация: Уe джаeху кaумуху юхрeунe илeйхи уe мин кaблу кану йa’мeлунeс сeййиат(сeййиати), калe я кaуми хаулаи бeнати хуннe eтхaру лeкум, фeттeкуллахe уe ла тухзуни фи дaйфи, e лeйсe минкум рaджулун рeшид(рeшидун).
И се притече народът му при него. И преди това бяха вършили лоши работи. Рече: “О, народе мой, ето ви моите дъщери. Те са по-чисти за вас. И бойте се вече от Аллах и не ме опозорявайте пред гостите ми! Няма ли сред вас разумен (пречистен) мъж?”
