« стих-72 »
قَالَتْ يَا وَيْلَتَى أَأَلِدُ وَأَنَاْ عَجُوزٌ وَهَذَا بَعْلِي شَيْخًا إِنَّ هَذَا لَشَيْءٌ عَجِيبٌ
българската транслитерация: Калeт я уeйлeта e eлиду уe eнe eджузун уe хаза бa'ли шeйха(шeйхaн), иннe хаза лe шeй'ун aджиб(aджибун).
Тя рече: “Чудно! Аз ли ще родя на тази стара възраст? И съпругът ми също е старец? Наистина това е някакво чудо.”