« стих-62 »
قَالُواْ يَا صَالِحُ قَدْ كُنتَ فِينَا مَرْجُوًّا قَبْلَ هَذَا أَتَنْهَانَا أَن نَّعْبُدَ مَا يَعْبُدُ آبَاؤُنَا وَإِنَّنَا لَفِي شَكٍّ مِّمَّا تَدْعُونَا إِلَيْهِ مُرِيبٍ
българската транслитерация: Калу я салиху кaд кунтe фина мeрджуууeн кaблe хаза e тeнхана eн нa'будe ма йa'буду абауна уe иннeна лe фи шeккин мимма тeд'уна илeйхи муриб(мурибин).
Рекоха: “О, Салих, преди това ти беше този, на който възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да служим на онова, на което служеха нашите предци? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш.”
