« стих-49 »
تِلْكَ مِنْ أَنبَاء الْغَيْبِ نُوحِيهَا إِلَيْكَ مَا كُنتَ تَعْلَمُهَا أَنتَ وَلاَ قَوْمُكَ مِن قَبْلِ هَذَا فَاصْبِرْ إِنَّ الْعَاقِبَةَ لِلْمُتَّقِينَ
българската транслитерация: Тилкe мин eнбаил гaйби нухиха илeйк(илeйкe), ма кунтe тa'лeмуха eнтe уe ла кaумукe мин кaбли хаза, фaсбър, иннeл акъбeтe лил муттeкин(муттeкинe).
Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме. До тогава не ги знаехте нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Несъмнено (щастливият) край принадлежи на богобоязливите, притежателите на таква (онези, които се боят да не изгубят милостта и покровителството на Аллах).”
