« стих-43 »
قَالَ سَآوِي إِلَى جَبَلٍ يَعْصِمُنِي مِنَ الْمَاء قَالَ لاَ عَاصِمَ الْيَوْمَ مِنْ أَمْرِ اللّهِ إِلاَّ مَن رَّحِمَ وَحَالَ بَيْنَهُمَا الْمَوْجُ فَكَانَ مِنَ الْمُغْرَقِينَ
българската транслитерация: Калe сeауи ила джeбeлин йa'съмуни минeл ма'(маи) калe ла асъмeл йeумe мин eмриллахи илла мeн рaхим(рaхимe), уe халe бeйнeхумaл мeуджу фe канe минeл мугрaкин(мугрaкинe).
Рече (синът на Нух): “Ще се кача на планина, която ще ме защити от водата.” Рече (Нух): “Днес няма защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той (Аллах) помилва.” И ги разделиха вълните и така той бе от удавените.
