« стих-110 »
وَلَقَدْ آتَيْنَا مُوسَى الْكِتَابَ فَاخْتُلِفَ فِيهِ وَلَوْلاَ كَلِمَةٌ سَبَقَتْ مِن رَّبِّكَ لَقُضِيَ بَيْنَهُمْ وَإِنَّهُمْ لَفِي شَكٍّ مِّنْهُ مُرِيبٍ
българската транслитерация: Уe лeкaд атeйна мусeл китабe фaхтулифe фих(фихи), уe лeу ла кeлимeтун сeбeкaт мин рaббикe лe кудийe бeйнeхум, уe иннeхум лe фи шeккин минху муриб(мурибун).
И несъмнено дадохме на Муса Писанието, а те изпаднаха в разногласие за него. И ако не беше обещанието на твоя Господ (че равносметката ще бъде направена в съдния ден), непременно щеше да е отсъдено между тях. И те са в едно съмнително подозрение по отношение на него (на Корана).
