« стих-100 »
ذَلِكَ مِنْ أَنبَاء الْقُرَى نَقُصُّهُ عَلَيْكَ مِنْهَا قَآئِمٌ وَحَصِيدٌ
българската транслитерация: Заликe мин eнбаил кура нeкуссуху aлeйкe минха каимун уe хaсид(хaсидун).
Това, което ти разказваме са историите на народите. Сред тях има такива, които все още стоят (все още могат да се видят останките, следите им) и такива, които са напълно поразените (няма никаква следа от тях).
